Гринч скри Марая Кери под килима
Каква лицемерна доброта- мислеше си той, хората по Коледа се отрупват с гади-гуди, мили семейни снимки и колажи, сарми и коледна пуйка, хиляди добринки, наужким е всеки жест.
После, спря да мисли и погледна към улицата.
Тук-там светеха коледните лампички, почти никой не пееше песни, хората вървяха с наведена глава и се подминаваха без поздрав.
Гринч си помисли: ето всички проумяха колко е безмислена Коледата.
После от някъде долови детски смях, смехът премина в песен и изведнъж се оказа някак много светло в душата му, а на зеленото лице се прокрадна усмивка. Гринч не познаваше добротата!
Някак я беше пропуснал.
Странно, какво странно чувство бе обзело тялото му, нима това изпитват обичащите Коледа? Не спря да се усмихва. Мина му на ум дори да благодари...
На Коледа с коледен дух!
Всъщност от години много хора се упражняват в размисли за кампанийната доброта, за събирането на средства, храни и дрехи за нуждаещите се, за всички прояви на благодарност към съдбата, които ни правят по-добри!
Бъдете здрави, добри и почтителни. Не пръскайте по хората кал, не преигравайте с измислени от вас грубости към по-можещите и със сигурност ценете своята доброта, тази която ви е подарена и моля ви, пазете я!
Коледата ни прави смирени, обичащи без уговорки и много щедри!
Нали или нима?!...
Лина Фотинова - скрийте Гринч под килима!