Още една дупка, величае своя създател. 
Опасна, почти 3 метра широка и 2 метра дълбока пълна с тръби и кабели.
Достатъчна по размер за голяма беля и още  по-голям кахър.
Жителите на най-оживения квартал в Силистра, възрастни хора живеещи по ул.Светлина и ул Стара планина не спираха да цъткат с език, да попържат общината и да се молят до сутринта дупката да не се е превърнала в гроб по Черешова задушница.
Отдавна хората говорят... защото този кмет не е техният кмет.

Гражданите питат:
Кмете, докога?
Да се върви по тротоарите е все едно крави да пасеш;
Знаците сочат въздуха, сякаш са поставени за употреба от дронове;
Уличните стълбове са необезопасени и наклонени;
Сухи дървета плашат в зелените площи;
За косене не се и надяваме;
Клоните на храстите са предпоставка за ПТП;
Разходи се да видиш във съседните градове как без нова стратегия хората се радват на чистота и свежест на цветя.
Критичната маса расте
Чакаме комари и кърлежи!
Какво чакате Вие?

Снимки и текст: недоволни граждани

Казах ли ви, че няма да видим скоро кокичета - не помните, ще ви помогна.
Снегът вали, в София е на асфалт, в Тутракан чисто, в Силистра хора с лопати (кой каквото има) чистят извън трудовия си договор. Не ги виним, благодарим им, и ние знаем какво е алтруизъм и идеята над всичко.
Но, сега стана ясно защо няма управленска програма на кмета и неговата клика- щото идеята е перки, водород и сърца. Никъде не сме видели и ред за снегопочистване и извозване. Забравих - то програма няма, а аз редове търся?

Перфекционизмът е като древен мит за Сизиф – стремеж към съвършенство, който често води до разочарование и усещане за провал. Той е нож с две остриета, който може да бъде двигател за развитие, но и спирачка, която ни пречи да се радваме на живота.

В тази статия ще разгледаме перфекционизма като саботираща програма на развитието. Ще обсъдим кога и къде е подходящо да се стремим към перфектност, как тя влияе на бизнеса и как се отразява на здравето ни. Ще се опитаме да отговорим на въпроси като: