Националният фестивал на динения маджун събра традиции, фолклор и поколения в село Смилец
Български народни песни, пъстри носии, детски смях и аромат на домашно приготвени вкусотии изпълниха местността „Гизлиджа“ край силистренското село Смилец, където се проведе поредното издание на Националния фестивал на динения маджун.
Лекият дъжд не уплаши посетителите, дошли от близо и далеч, за да се докоснат до една от характерните за района традиции – приготвянето на динен маджун, познат още като динен мед.
Една от основните атракции на фестивала беше демонстрацията на традиционния начин за приготвяне на динен маджун.
Пред погледите на посетителите в големи съдове се приготвяше сладкият продукт от дини, а гостите имаха възможност отблизо да видят технологията, съхранявана и предавана през поколенията.
Под стрехите сръчни майсторки точеха кори и приготвяха домашни баници, които допълниха автентичната атмосфера на празника. Така посетителите имаха възможност не просто да опитат местните вкусове, а да се докоснат до начина, по който храната се е приготвяла в Добруджа преди поколения.
Особено пъстра беше атмосферата по поляните на „Гизлиджа“, където деца в народни носии се включиха в празника.
За най-малките посетители бяха организирани тематични ателиета и работилнички, чрез които те се запознаха с традиционните умения и обичаи.
Фестивалът предложи и богата фолклорна програма. На сцената се представиха самодейни състави от населени места в област Силистра, които с народни песни и танци допълниха празничното настроение.
Националният фестивал на динения маджун отново показа, че старите добруджански традиции могат да събират различни поколения на едно място.
Приготвянето на маджуна не беше представено просто като стара рецепта, а като част от живата памет на местните хора. Традиционно дините се обработват, полученият сок се вари, прецежда се и отново се вари до сгъстяване. В миналото готовият маджун е бил използван като подсладител.
Празникът в Смилец събра в едно кулинарното наследство, фолклора, народните носии, детските занимания и спомена за начина на живот на предишните поколения.
И въпреки дъжда, местността „Гизлиджа“ отново оживя с музика, хора, усмивки и аромата на динения маджун – една традиция, която местните хора продължават да пазят и предават на следващите поколения.
